С деца на море е български комедиен филм от 1972 г., режисиран от Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви. Премиерата на филма в България е на 17 ноември 1972 г.
Филмът е втората част от трилогията на Димитър Петров („Куче в чекмедже“, „С деца на море“, „Таралежите се раждат без бодли“), които обединяват темите за детството, невинността и сблъсъка на детската искреност с възрастния свят.
Лентата е съставена от две новели — „Делфинът“ и „Фотолюбител“ — които обединяват една тема: детското лято на морето и срещите между деца и възрастни, изпълнени с хумор и малка драма.
В „Делфинът“ група деца в Несебър слушат разказите на Огнян за приятелство с делфин и преживяват първите си очаквания и разочарования в отношенията помежду си. Във „Фотолюбител“ децата се заиграват с фотография и случайно попадат в ситуация, която разобличава възрастните в малки, но човешки слабости — около компрометираща снимка и склонността на един възрастен да прикрива своя постъпка. Двете новели са леки по тон, но пълни с наблюдателен хумор и човешка топлина.
Филмът поставя в центъра искреността и детската гледна точка: децата виждат истината директно и без лицемерие, а възрастните често се оказват изложени на комичен, но откровен показател за своите слабости. Темите включват приятелството, първите разочарования, игрите на лято и нравствените уроци, които децата усвояват чрез преживяванията си. Силната страна е, че посланието е поднесено без патетика — с усмивка и човечност.
Димитър Петров подхожда с наблюдателен и ненатрапчив режисьорски тон: кадрите улавят морската светлина, веселия летен ритъм и динамиката на детските игри. Операторът Крум Крумов работи с ясен и прост визуален език, който подсилва усещането за ваканционно приключение; музиката на Петър Ступел акомпанира с лирични, но ненатрапчиви теми, които подчертават настроението на лятото и детската непосредственост.
Филмът разчита главно на естествените, невинни изпълнения на детския ансамбъл — сред водещите имена са Петър Пейчев (Пипси), Ивайло Джамбазов (Ивайло), Кирил Петров (Кирчо), Иван Аршинков (Иван) и Емил Петров (Емил). В „Делфинът“ ключовите роли (Огнян, Елена) са изпълнени от Михаил Мутафов и Татяна Новоселска, които добавят драматичност и зряла емоция в контраста между детството и възрастните. Комичните и характерни поддържащи роли — като чичо Манчо, изигран от Георги Парцалев, — са плътно изградени и правят епизодите запомнящи се. Общият ансамбъл работи органично: децата са живи и ненатрапчиви, а възрастните персонажи са с правилна, често комична, мярка.
„С деца на море“ е подходящ както за семейна публика, така и за зрители, които търсят носталгично, топло кино от 70-те. Филмът запазва своя чар с искреността на детските персонажи и с деликатния си поглед към дребните човешки слабости. Днес лентата работи като архивен слой: тя ни връща към начина, по който детството е било представяно на екрана, и към простите, но важни уроци за честност и дружба.
„С деца на море“ е топла, добре направена детска комедия, която остава приятна за гледане и днес благодарение на честността на детските персонажи, запомнящите се сцени и човешкия хумор. Който обича кино, което не се натрапва, а разказва с усмивка за малките, но важни неща — ще го намери за мило и заслужаващо ревизия.
Филмът „С деца на море“ се превръща в една от най-обичаните български комедии, често излъчвана по телевизията и цитирана от поколения зрители. Мнозина го нареждат до класики като „Таралежите се раждат без бодли“ и „Войната на таралежите“.
Неговата сила е в неостаряващия чар и универсалното му послание – че детската гледна точка е може би най-чистият начин да се види истината.
